Страст

Страстта си отиде.

Изчезна внезапно.

Не съм й обиден,

че тръгна обратно.

Страстта е за двама.

Така съществува.

Щом тебе те няма,

и тя отпътува…

Не мога да отлагам

В момента е досадно.

Изтъркано. Шаблонно.

Разлюбваме се бавно.

Резонно. Монотонно.

Изпитахме телата.

И умовете също.

Надви ни суетата

под хрисимата външност.

И не че друга има,

или пък друг те иска…

Какво като е зима?

Не си ми вече близка.

Не мога да отлагам.

Да бъда друг не мога.

Не стой сама на прага.

Убийствен студ е. Сбогом.

Недей да съжаляваш

За тебе е рано.

За мене е късно.

Така и не стана

любов земетръсна.

Какво, че целувки

по тялото парят...

Палто и обувки.

Две бързи цигари.

Ти тръгваш на ляво.

Аз тръгвам на дясно.

Недей съжалява.

Нали беше страстно?!

Две нощи горещи...

Не съм те излъгал...

Пак с теб ще се срещнем

случайно зад ъгъл...

И пак ще си кажем

пет хубави думи,

възможно е даже

и да те целуна.

Недей съжалява.

Нали беше ясно?

До среща тогава!

С теб беше прекрасно.

Връзка

            Обвързани сме. В начина, по който се храним, когато правим любов или в моментите, когато изпитваме нетърпимост един към друг. Свързани дотолкова, че е невъзможно да различаваме лицата си в потното огледало.

            Не съм сигурен, че трябва да остарявам с теб. Понякога търся обяснения. Улавям се, че не разбирам аргументите. Приемам те за даденост. Обичам те благородно. Прилича на онова благородство, което ни обзема в случай на загуба. Загубите и тъгата ни правят добри. С теб съм добър, независимо от обстоятелството, че не разбирам причината, която ни свързва.

            Дистанционното е играчка за ръцете ти в осем вечерта. Начинът, по който отпиваш от чашата, ме кара да преглъщам на големи глътки и аз не ти се ядосвам, че сменяш каналите на всяка секунда. С теб се чувствам по същия начин – всяка секунда ме задържаш с нещо ново. Ту се взирам в очите ти, ту ме разнежват раменете ти, докато малко по-късно вечерта капитулирам пред теб. Харесва ми да се оставям на ръцете ти. Харесва ми да бъда като дистанционно за тях.

            Не че прекалено много мисля за причината да сме заедно. Аналитичността е единственото невъзможно нещо, когато някой обича някого. Просто се застраховам, в случай че за момент се опомня и разпозная лицето си в изпотеното огледало...

Симбиоза

Сълзата ти – по моето лице.

Усмивката ти – също е по мене.

Във мене бие твоето сърце.

Душата ми от болките ти стене.

Такава симбиоза е докрай.

Убийствено е да сме разделени.

Докато с теб едно сме, ще е рай.

Делим ли се, то адът ще ме вземе.

ДВА ЧАСА ЛЮБОВ

Страстта ни беше с тебе еднодневна.

Два часа имитирахме любов.

Изпитвахме от ласките потребност.

Но заедно да сме, не съм готов.

Два часа и легло, побрало двама.

Прекрасно беше. Просто ти и аз.

Споделяхме тела. Но връзка няма.

Страстта не стига. Трябва и екстаз.

Възможно е отново да се видим.

Възможно е във този малък свят…

Не можем нищо с тебе да предвидим,

щом чувствата и разумът мълчат.

1 ЯНУАРИ

 От утре ще е същото. Нали?

След празник винаги е малко празно.

Ще минат два-три дена. Ще вали.

Проблемите превземат метастазно.

За седмица изглеждахме добри.

Посмяхме се. Поплакахме от радост.

Бенгалски огън всички озари

със пламъчета малки. И на халост.

Това е. Утре пак ще сме на ход.

Ще псуваме, ще плюем, ще се любим…

Все търсим нещо в краткия живот,

докато себе си самите губим…