Тук ще осъмна

Вън уж е есен,

а е горещо...

Тук съм. Къде си?

Имаме среща.

Чакам разумно.

А съм безумен!

Тук ще осъмна.

В тебе съм влюбен!

Може би някак

цял ще остана,

докато чакам

с теб да сме двама.

Тебе те нямам

Вече те няма.

Вече е зима.

Сам. По пижама.

Вино си имам.

Имам си всичко.

Тебе те нямам.

Мисля във срички.

Мръква се рано.

Тихо спелувам

твоето име.

Щом съществувам,

още те има.

Обичам те

Не трябваше да ми го казваш. Нищо.

Така объркват думите... Мълчи.

От думи сетивата се пресищат.

Започва после само да горчи.

Обичай ме, но нека да е тайна.

Ще знаем тази тайна аз и ти.

Изкажем ли я, тя ще е нетрайна.

Опазим ли я, обич ще пести.

Виновен е умът ми

Телата са невинни.

Какво като са голи.

В ума си безпричинно

играем просто роли.

В среднощния спектакъл

съзнанието блудства.

Телата ни сред мрака

са пример за изкуство.                      

Какво като гръдта ми

по твоя гръб опира.

Виновен е умът ми -

да иска теб не спира.

Ела на себе си

Недей да полудяваш тази нощ.

Недей да мислиш, че не си желана.

Човек в страха си става твърде лош,

добър е само в своята пижама.

Легло щом няма с кой да споделиш,

а смяташ, че вината е отсреща,

пред никой мъж не можеш да блестиш –

отсреща фалша всеки мъж усеща.

Ела на себе си.  Или ела

при мене да изпием малко вино…

За миг бъди, каквато си била:

Бъди добра. И без това е зима.

Любовни последици

Тя е съсипана. Той е добре.

Свърши се. Трябва да бъдат разумни.

Щом любовта е решила да спре,

спират и всичките страсти безумни.

Тя ще е себе си. Той ще е друг.

Някак си с времето ще се забравят...

Тръгват си. Няма защо да са тук.

Тук само спомени техни остават.

Тя го обичаше. Той също май.

Може би беше за малко прекрасно.

Беше. Сега любовта слага край.

Тръгват си. Другото вече е ясно.

Точка

Ти ще си причина за всяко мое завръщане. Тук, където звук и тишина съществуват в симбиоза. Тук, където вятърът гали водата, а водата непрекъснато доставя радост на вятъра, въпреки че е уморена да бъде галена. Тук, където въздухът подклажда огъня, а огънят оставя дробовете ни без въздух. Тук, където можем да се обичаме, напук на всички изтрещели хора, които се правят на влюбени. Ти си причината да съществувам. Ти си причината да имам молитви. Ти си причината да осъзнавам всяка секунда, всяка минута, всеки час, всички следващи часове, в които предстои да докажем, че сме по-големи от Вселената, защото имаме право на любов и се обичаме неподражаемо. Тук, където свършва Млечният път, за да продължим двама през джунгли, пустини, океани и непознати галактики.

Ти ще си причината за всичко, което ме прави жив. Точка.