Ангелски контрасти

Ангелите се срамуват

днес от тъмните ни страсти.

Трябва ли да съществуват,

щом сме техните контрасти?

Ангелите не умеят

да се лъжат помежду си.

Явно скучничко живеят.

Нито пият, нито друсат.

Ангелите кротко чакат

някак да ги забележим.

Ах, дано да ни дочакат,

нас, човеците невежи?

Знаех отпреди

Аз знаех отпреди,

че трябва да те имам.

Сред падащи звезди

в небето беше зрима.

От малък вярвах в теб

и чаках, чаках, чаках...

Рисувах ти портрет,

пред него с радост плаках.

Когато ти дойде,

животът ми започна

да бъде подреден,

добър и непорочен.

Звездите падат пак...

Нали след мене в мрака

и друг очаква знак,

че някой него чака.

Любов по същия начин

Ако трябва да те срещна отново, ще го направя по същия начин. Ще предупредя възрастната жена, за да бъде там с цветята си. Ще купя същите бели маргарити, без да знам, че предстои да разбера за теб. Ще се усмихна на тази жена, ще се възхитя на всяка нейна бръчка, белязала лицето й от минали любови. После тази възхита ще премине върху теб – вирус, който поразява внезапно. Ще попиташ колко е часа, забравила че бързаш. Ще ти отговоря, че времето никога няма значение и че в бързането просто го пропускаме. Белите маргарити ще се озоват в ръцете ти и така ти окончателно ще бъдеш заразена с любовта ми. Ще се появи онази изненада на лицето ти, с която винаги ме посрещаш сутрин, когато отвориш очи и ме намираш до себе си. Ще оставя всичко така, както си беше. А когато и твоето лице бъде белязано с хилядите бръчици на любовта, ще продължа да бъда до теб. Целувайки ги.

Ревнива целувка

От ревност ли горчи

целувката ти вяла?

Щом всичко помрачи,

защо си ми я дала?

Не ми е нужна тя,

понеже е измамна –

целува любовта

с целувка бездиханна...

Всичко е нищо

Всичко е нищо.

Бяло и черно.

Детско стрелбище.

Кратко модерно.

Всичко е само

мисъл за нещо.

Бяхме ли двама?

Имахме среща...

Втренчен обратно

в бездна голяма –

безрезултатно.

Тебе те няма.

В своето нищо

се фокусирам.

Нямаме среща.

Мен си намирам.

Зависим от теб

Попивам всяка твоя дума.

Потъвам в твоите ръце.

В ръцете ти съм просто струна

без глас, без дъх и без лице.

Опитвам се да съществувам,

когато няма те до мен.

Без теб не спирам да тъгувам.

Зависим съм от теб съвсем.

Докосвай тялото ми нежно.

Не гледай нотите. Свири.

В ръцете ти е безметежно,

когато си далеч дори.

Целувка

Целувка лека. Малко джаз.

Цигарите са неотменни.

Димът се рее между нас.

След малко с тебе ще си легнем.

Сега е време да мълчим,

потънали в прегръдка сладка,

сами в цигарения дим

след нашата целувка кратка.

Ще те целувам цяла нощ,

но нека още те погледам

за радост, а и за разкош,

та сякаш ми е за последно.