Спести си репетираните думи.
Бих искал да си тръгнеш мълчешком .
След теб остават дирите от гуми,
колата скрива се зад онзи склон.
Остава тишината - днес е шепот
под формата на януарски сняг,
Снежинките по мен лепят се леко
и аз по детски съм свободен пак.
В посоката ти хвърлям снежна топка,
а после мятам много наведнъж ...
Изчерпаната обич става клопка
За бившо влюбени жена и мъж.
Да търсиш любовта е все едно
във купата сено игла да ровиш...
То, чувството, намира те само
и сам от него ти ще се отровиш.
За миг ще преобърне твоя свят,
ще хвърли в хаос страстите ти крити,
тогава и любовният ти глад
за дълго ще остане незаситен;
ще искаш сам от глад да се спасиш,
смутено може би ще се тревожиш,
че от храната няма да пестиш -
без любовта да бъдеш жив не можеш...
Запаметих те. И сега? С какво ще запълвам времето? Поглеждам календара, в който чинно записвам всичките си задачи. Срещу всеки ден до днес стои отбелязано твоето име. Ако някой го погледне, ще реши че съм психопат. Превърнах живота си в трилъра да те обичам. Но занапред какво ще правя? Стискам химикалката в ръка и се чудя какъв нов ангажимент да си измисля. Пръстите ми почервеняват. По-интересното е, че всъщност теб те няма физически. Присъстваш трайно и натрапчиво само в съзнанието ми. Толкова съм бил зает с изписването на името ти, че съм пропуснал да видя лицето ти. Помня го от снимка. Снимките ни лъжат, че времето може да бъде спряно. Затова сега, когато ти вече си наизустена, осъзнавам че то продължава. А аз търся пролука, колкото да се промуша през него...
Не те намирам в рая.
Не те намирам в ада.
До края на безкрая
все търся те и страдам.
Преплувах и морета,
и планини пребродих;
говорих с боговете;
при ясновидци ходих:
от тебе вести няма...
Дали пък съм те имал?
Или били сме двама
насън, но в сън отминал...
Обичам те. Отивай си.
Обичам те. Добре ли си?
Обичам те. Наливай си.
Обичам те. Със себе си.
Обичам те нечувано.
Обичам те невиждано.
Обичам те сънувано.
Обичам те. Довиждане.
Обичам те безименно.
Обичам те и с името.
Обичам те. Да, именно.
Обичам те. Това е то.
Обичам те. До скоро пак.
Разбираш ли? Така си е.
Обичам те като глупак.
Обичам те. Това си е.
На тишината писъка ме стигна
и паднах по очи. Но виж -
намерих сили някак да се вдигна –
и не от чувство за престиж;
огледах се наоколо и тръгнах -
препускащ кон през тиха степ -
в галоп се нося – тичам безразсъдно,
но винаги напред. Към теб.
Как сладко и блажено ми се спи...
Превръщам се в едно голямо бебе,
което радостта си не пести,
щом топлото легло споделя с тебе.
Копнея да е нашият затвор
леглото ни и в нощите, и денем...
Заключени да сме - като в трезор
любовен - от екстаза си неземен.
