Обичам те от първия ми ден,
от раждането си съм влюбен в тебе.
Обичал съм те даже нероден
и влюбен ще съм след деня последен.
Защото ти осмисляш всеки дъжд
и всеки поглед, устремен в простора;
защото съм единственият мъж
за теб сред многото случайни хора.
Ти караш ме като богоизбран
да бъда твое жертвоприношение.
Готов съм да умра във твоя храм -
смъртта от обич е от смърт спасение...
И винаги ще бдя над твоя сън,
а денем винаги ще те целувам...
Без твоите очи и сляп не съм,
без тях, дори и жив, не съществувам...
събота, 15 май 2010 г.
четвъртък, 13 май 2010 г.
Невинен
Целувам те за първи път,
а сякаш те целувам от години.
Изправен съм като на съд
пред чувствата непредвидими
и оправдавам всичко с теб:
безсъние, тревога... Немислимо е
без теб да продължа напред –
щом в теб съм влюбен, значи съм невинен!
а сякаш те целувам от години.
Изправен съм като на съд
пред чувствата непредвидими
и оправдавам всичко с теб:
безсъние, тревога... Немислимо е
без теб да продължа напред –
щом в теб съм влюбен, значи съм невинен!
Eла
Eла да се изкъпем във морето;
Ела да станем целите вода;
Ела да полетим и във небето,
в небето да оставяме следа;
Ела да потанцуваме среднощно,
ела да полудуваме в нощта;
Ела да се почувстваме разкошно
във ритъма неспирен на страстта;
Ела да те обичам както вчера,
ела да те обичам занапред;
Ела при мен, защото ще намеря
и сам, ако не дойдеш, път към теб!
Ела да станем целите вода;
Ела да полетим и във небето,
в небето да оставяме следа;
Ела да потанцуваме среднощно,
ела да полудуваме в нощта;
Ела да се почувстваме разкошно
във ритъма неспирен на страстта;
Ела да те обичам както вчера,
ела да те обичам занапред;
Ела при мен, защото ще намеря
и сам, ако не дойдеш, път към теб!
сряда, 12 май 2010 г.
Двама
Мълчание. Тревога. Дъжд. Утеха.
Незнание. Надежда. Суета.
Диван. Обувки. Чанта. Дреха.
Очакването. Невъзможността.
Началото. Средата. Точка. Краят.
Познание. Забрава. Кръговрат.
Небе. Морета. Птици. Стая.
Животът и Смъртта. За двама свят.
Незнание. Надежда. Суета.
Диван. Обувки. Чанта. Дреха.
Очакването. Невъзможността.
Началото. Средата. Точка. Краят.
Познание. Забрава. Кръговрат.
Небе. Морета. Птици. Стая.
Животът и Смъртта. За двама свят.
събота, 8 май 2010 г.
Индиго
Делим на две забързаното време,
а общо часовете си броим –
Във времето ти има ли ме мене,
щом всеки огън, казват, имал дим?
Промъквам се със грация на котка
във твоето понятие за ден,
но стига ли грациозната походка
да спреш вниманието си на мен,
или понякога си казваш „Стига”
и гледаш като хищник настрани?
За тебе съм човек – индиго:
без огън даже съм за тебе дим,
напомнящ изгорелите минути,
изгасналите часове и дни,
в които с теб през времето се лутам
преди да осъзная „Остани”...
а общо часовете си броим –
Във времето ти има ли ме мене,
щом всеки огън, казват, имал дим?
Промъквам се със грация на котка
във твоето понятие за ден,
но стига ли грациозната походка
да спреш вниманието си на мен,
или понякога си казваш „Стига”
и гледаш като хищник настрани?
За тебе съм човек – индиго:
без огън даже съм за тебе дим,
напомнящ изгорелите минути,
изгасналите часове и дни,
в които с теб през времето се лутам
преди да осъзная „Остани”...
сряда, 5 май 2010 г.
*****
Не ми отнемай слънцето, когато
в душата ми не спира да вали –
бих искал да ми бъде непознато
усещането, че без теб боли
по-силно от физическата рана
и по-непоносимо от любов...
Ако в дъжда успея лъч да хвана,
за твоята любов ще съм готов.
в душата ми не спира да вали –
бих искал да ми бъде непознато
усещането, че без теб боли
по-силно от физическата рана
и по-непоносимо от любов...
Ако в дъжда успея лъч да хвана,
за твоята любов ще съм готов.
понеделник, 3 май 2010 г.
Трилър: Накацани от мухи
Пеперудите свенливо са на тъмно.
Накацани сме само от мухи.
Изкачваме се, падаме по стръмно;
уж будни сме, а всъщност само спим.
И водни кончета в главата
тормозят ления ни сън...
Разбием ли главите с и в стената,
и кончетата ще излязат вън:
и те да си играят със мухите,
да снасят по телата ни яйца,
защото благодатни са главите ни
за здравето на техните деца.
Накацани сме само от мухи.
Изкачваме се, падаме по стръмно;
уж будни сме, а всъщност само спим.
И водни кончета в главата
тормозят ления ни сън...
Разбием ли главите с и в стената,
и кончетата ще излязат вън:
и те да си играят със мухите,
да снасят по телата ни яйца,
защото благодатни са главите ни
за здравето на техните деца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)